Българският език е великолепен! А знаете ли кой е написал това хубаво стихотворение?
Свещен е нашият роден език. Каквото и да става, ние в никакъв случай не би трябвало да го забравяме. Където и да се намираме, нашият роден език постоянно би трябвало да се помни и да се приказва. Това е език с история, която би трябвало да се познава. Не е инцидентно и написването на това хубаво стихотворение от…познахте ли го? Да, самият Иван Вазов. Дядо Вазов ни подсказва, че не би трябвало да хулим родният си език, тъй като той в действителност е сладостен и благозвучен.
За него нашата тирада е жива и изразителна. В това стихотворение той демонстрира по какъв начин би трябвало да си пазим родния език и да го предаваме от потомство на потомство. Като се замислите, ще разберете какъв брой е бил прав да го каже! Прочетете цялото стихотворение, с цел да вникнете в скрития смисъл! СПОДЕЛЕТЕ, с цел да предадете тези мъдри слова! Иван Минчов Вазов е български стихотворец, публицист и драматург, именуван постоянно „ патриарх на българската литература “. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически столетия – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е учен на Българската академия на науките и министър на националното просвещение от 7 септември 1897 година до 30 януари 1899 година от Народната партия.
